ВИСОКИЯТ АВТОРИТЕТ НА „МОРСКО” ИДВА ОТ НЕПРЕДХОДНИТЕ ТРАДИЦИИ

Денят е празникът на Българската армия. Годината - 1955-а. На корабите от ВМФ в тържествена обстановка се вдига флагът и корабната разцветка. На флагманския кораб с министерска Заповед 76 млади мъже от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” получават лейтенантски пагони и дипломи за висше образование. Това бяха само25 % от постъпилите кадети и курсанти. Година по рано топлия женевски вятър пренасочи основната част от випуска към БМФ и други ВУЗ. Училището даде професия и достъп до света. Поради суровия военен режим и дългото учение (6 г. 34 дни) в него остава част от младостта.

Авторитетът на морското идваше от неговите традиции, признат международен статут на ВУЗ и факта че е военно. Така наред с високата професионална подготовка то формираше командно организационни качества, чувство на отговорност, дисциплина и работа в колектив при екстремни ситуации. Офицерският състав се явява гръбнакът на флота. С желание и младежки ентусиазъм те отиваха да служат на бойни спомагателни кораби. Знаят, че ще им бъде трудно, но за това са учил и мечтали. Скоро грубата флотска действителност ги отрезвява, а след години – и разочарова. Военният кораб е натъпкан с хора, тонове гориво, оръжие и боеприпаси. От там е постоянната опасност от наводняване, пожар и неволен взрив. В практиката си се сблъскаха с не един и два подобни случая.

Службата на корабите е планирана и се изпълнява до минута – ежедневни занятия, тренировки корабни бойни учения, плаване за отработване и сдаван на единични и съвместни курсове, огневи и специални задачи, продължителни и изморителни рейсове в наши и чужди води, подводни и надводни дозори. Интензивна бойна подготовка в Черно и Средиземно море. Отделно са бойните и другите дежурства, щурмански походи , официални визити, участия в базови и флотски учения по осигуряване на отбраната на Варна, Бургас и крайбрежието, защита на морските превози, борба с надводни и подводни ударни групи и десантни отряди на „противника„. Тук се включва и честа смяна на базирането на корабите и местожителството. Тези трудности и голямата заетост се приемат като част от избраната професия. Особено трудно се понасят „дежурните стражи”. В базови условия от 30 % до 50% от офицерите денонощно са държани на корабите. Част от тях нямат право и на ден почивка в седмицата. Това не бе продукт само на „системата”. То бе и в резултат на глупостта, престараването и презастраховането на хора, стоящи на върха на флотската пирамида. Тези „стражи” нанесоха непоправими щети на поколения офицери и техните семейства. След 10-12 години служба отново с конкурс някой попаднаха в лекционните зали и брегови тренажори. В нашата и съветски военни академии за 3-5 години продължават своето образование и духовно обогатяване. Това бе един от светлите периоди в служебния път на някои от тях. Със завършването са изпратени като шерпи (оператори) в щабове на бази, ВМФ и ГЩ.

Те готвят основните доклади и разбори на всички командирски сборове. Първи започват последни завършват флотските и армейските учения, включително и най- мащабното в историята на БА – „Щит – 82”. Следят новостите във военното дело и локалните конфликти. Операторите са свежата мисъл на армията и флот. Същите активно и творчески работеха по решението на командира. Подпомагаха го в управлението на силите на боя (операцията). На „Рошава могила” – 3А и „Чаралица” – ГЩ се убеждават, че хлябът на колегите армейци също не е лек.

„Търговците” започват трудовия си стаж като рулеви и матроси. Нямат кораби. През 1970 г. когато страната ни стана морска те вече бяха шеф механици и капитани далечно плаване (първи след бога) на нови презокеански кораби. Отговаряха за милион, а получаваха 5 – 7 долара дневни пари. Сурова и рискована бе тяхната професия. Много месечни отсъствия от дом и семейство. Денонощна вахта. Плаване в екваториални горещини, проливни дъждове, северен снегопад, непрогледна мъгла, плитковини, рифове, проливи и канали. При 6-9 балово вълнение на морето има опасност от разместване на товара и целостта на кораб. Тогава мнозина от екипажа изпадат в „безтегловност„. В тези моменти (часове и дни) те проклинат кораба, професията и себе си дори.

Част от хората на випуска намериха своята реализация в областта на икономиката и духовната сфера на страната. Всички бяха огледален образ на хората и обществото, в което са се обучавали и живели. Допускаха гафове на море и на брега. Випускът бе само едни от стоте такива на училището. Не всеки випуск ражда Вапцаров. Водеха се горещи спорове. С факти и аргументи се отстояваха виждания принципи и позиции, полезни за флота, армията и страната.

С началото на промените, служещите в БМФ чрез стачка постигнаха увеличение на командировъчните си пари 8 – 12 пъти. Хора от випуска като проф. В. Севастакиев и М. Кънчев, доценти, к.д.п. Б. Мръвков, И. Захариев, К. Гайдаров, Т. Генчев и други сега преподават, плават и работят. През 1990 г. страната ни имаше голям и модерен търговски риболовен флот. ВМФ имаше в състава си 50 бойни кораба и катери, 30 спомагателни съда и 7 брегови части. С тях успешно решаваше поставените му задачи по времето на блоковото противопоставяне. Българската армия изигра стабилизираща роля за мирния ни преход. Последните 60 години България живя и твори в условия н мир. Принос за това имаха и хората, били под пагон, в този дълг и не еднозначен за страната ни период. Те служиха и работиха професионално, четно за просперитета на националната сигурност на страната.

Професията на моряка е сравнима с тази на летеца и миньора. За това богати хора не стават моряци. Нормалната среда за човека е на сушата а не в океана. Морално удовлетворение за моряците са посетените десетки страни и пристанища, докосването до древната и съвременна култура и цивилизации, преживените романтични мигове. И сега хиляди морски кадри служат и плават във ВМФ БМФ и под чужд флаг. Те бяха и са родолюбци и патриоти на своята стана.

кап. 1 ранг от резерва Спас Спиридонов

Материалът е публикуван във в. "Българска армия" от 16 септември 2005 г.