4. МРЕЖОВО ПЛАНИРАНЕ
Ако през 1965 година (когато Мариус ми даде да прочета статията за “Мистер Смит решил жениться” и нататък се описваше как си е направил мрежов график за да постигне целта си) литература по мрежово планиране у нас трудно можеше да се намери, то през следващите години пазарът се наводни от такива книги, статии и публикации. Мрежовото планиране стана мода! То дойде от Америка, мина през СССР и стана прочуто и у нас. И точно по това време аз се върнах от обучение със самочувствието и славата, внушена ми от полк.Давыденко, че съм направил нещо важно в тази област. За определен период задачата по “Целеразпределението” заемаше плътно времето и вниманието ми, но след като се поосвободих малко – след юни 1967 година – наред по работата по нея, се върнах и към “моята” задача по построяването на мрежови графици. От 15 до 17 май 1968 година ДКНТП (Държавният комитет по наука и технически прогрес) организира Втората национална конференция по мрежови методи за планиране и управление. Поканиха ме и там докладвах постижението си и разширението, което бях направил след завръщането си от Ленинград – вероятностната оценка за продължителността на моделирания процес. (Една идея на съветския учен Д.И.Голенко, която бях “съединил” с моето построяване на моделите и бях реализирал в единна машинна програма). И славата ми тръгна и у нас!
През 1968 г. получихме и пуснахме своята ЕИМ “Минск-22”. Идваха да я видят и “да се поучат” от всякъде, И им демонстрирахме “Целеразпределението” и “Мрежовото планиране” – друго нямаше какво да се покаже! Дойде и министърът Добри Джуров с началника на Генералния щаб Атанас Семерджиев и с цялото ръководство на министерството. Изнесох им кратък курс по мрежово планиране, защото тогава това беше шлагерът на деня – за мрежовото планиране се говореше на път и под път, пишеха вестниците, списанията, и се чакаше от него едва ли не да ни построи социализма!
И тогава министърът пак зададе въпрос: “Добре, видяхме, хубаво сте го направили, но къде в армията можем да го приложим?” Замънках – в управлението на сложни процеси, планирането на сложни проекти... “А можем ли да го приложим за оптимизиране на плановете ни за бойна готовност?” – ме прекъсна. “По принцип – може, но в армията имаме само една ЕИМ и ще има много организационни затруднения”. И министърът заповяда: да се направят курсове по мрежово планиране с ръководния състав на министерството, а след това с командирите и началник-щабовете на всички полкове. Да се научат и внедрят методиката в работата си, а полковете да направят и оптимизират плановете си за привеждане в бойна готовност с помощта на ЕИМ!”
И започнаха курсове, методическа помощ при съставянето на заданията и решаването на проектите на ЕИМ ... и накрая цялата работа завърши с нищо! Причините са много. Хората нямаха навик да работят планово, нямаха търпение да обмислят и направят задание, да го проанализират и подобрят в резултат на няколкократно проиграване на ЕИМ. А и как можеше да стане това, когато полкът, например, е в Хасково, а машината в министерството в София? А и след първоначалния ентусиазъм хората бяха обзети от нови моди, заеха се да чакат нови чудеса, министерската заповед се забрави и нямаше кой да следи и контролира какво става. Несъвършена беше и техниката ни и свързаната с нея технология. Едва ли някой днешен ползувател на изчислителна техника може да си представи, че входните данни тогава трябваше да се запишат на бланка, да се дадат на перфораторка, която да ги перфорира на перфолента, перфолентата да се даде на оператора на ЕИМ, той да пусне програмата (вече една от многото, които той не познава, а чете инструкцията и ако има грешка – най-често при подготовката и перфорацията на данните – най-лесно му е да каже “Не става!”) . Колко нощи са ме вдигали, за да открия защо задачата не може да се реши! А бях направил машинен контрол за изчислителния процес, програмите ми извеждаха съобщения какво и защо е станало и какво трябва да се направи, но нали трябва да се прочете! А операторът (или операторката) не е заинтересуван от тази работа, особено през нощните смени. Защото за ЕИМ “Минск-22”, когато вече имахме повече задачи, операторът изпълняваше функциите на операционната система на машините от следващите поколения.
Все пак, някои командири и началник-щабове проявиха интерес и направиха хубави планове. Бяха преодолели несъвършенствата на технологията и се бяха възползували от труднодостъпната възможност да направят плановете си с програмите ми за мрежово планиране. Благодаря им!
Направеното в Ленинград и амбицията, запалена в мен от полк.Давыденко, както и подкрепата на колегите ми от курса Дешо Младенов, Кирил Спиридонов и Иван Борисов, ме накараха да оформя и публикувам резултатите си по мрежово планиране. Подкрепа получих и от д.т.н. Д.И.Голенко, с когото се запознах. Съвет получих и от един “стрелян” човек – началника на научния отдел при Военната академия полк.Антонов, който се интересуваше и следеше работите ми. И през 1968 година записах свободна аспирантура.”От ход” сдадох изпитите си от кандидатския минимум и в кратък срок доразвих и написах дисертацията си. Трябваше да се защитавам пред научния съвет по военно-инженерните дисциплини, който тогава беше към Военната академия. По тогавашната процедура научният съвет, след като се ориентира към академик Благовест Сендов да ми бъде първи рецензент, се обърна към него за “предварителен отзив”. Срещнахме се, стана събеседване, и Сендов изпрати до Съвета положителен отзив: работата ми била интересна и дисертабилна. Но в последния момент при защитата ми излезе с отрицателна рецензия! Защити я вяло. А Съветът ме избра – всички “за” и само един – “против”. ВАК (Висшата атестационна комисия) потвърди избора ми едва след като назначи академик Наплатанов за суперрецензент и получи заключението му, което беше в моя полза. (Защитата стана на 20 ноември 1970 г., а ме утвърдиха на 19 април 1971 г. с протокол №9 на ВАК при Министерския съвет. Понеже паралелно вървеше и процедурата ми за ст.н.с., хабилитация получих почти година по-рано, също с протокол №9, но от 11 май 1970 г. Едва Правилникът за Научните степени и звания от 1972 г. забрани да се става ст.н.с. преди да е защитена дисертация.).
*
Както бързо се появи, така бързо и “изчезна” модата на мрежовите модели и мрежовото планиране. Случих се на “вълната”. И сега, от разстоянието на изминалите години твърдя, че разработените от мен алгоритми и програми бяха интересни и оригинални. Но състоянието на изчислителната техника и технологиите, които допускаше тогава, не позволиха широко внедряване и ефективно прилагане. И затова направеното – както и много други работи – умря с изхвърлянето от употреба на машините “Минск”. За изминалите години не ми остана време да направя програми нито за машините от серията “ЕС” (ІВМ-360-370), нито за микрокомпютрите, с които работих напоследък. А и в днешно време на никого не му е дотрябвало да прави и оптимизира плановете си, та да спонсорира една такава работа.