ПСЕВДОМАРИНИСТ

Напълних легена със морска вода,
до глезен цамбурнах краката.
Запалих си свещ - да блести за звезда,
вратата открехнах за вятър.

Захапах лулата, налях чаша ром,
матрака разклатих със длани-
превърнах във кораб панелния дом
и ето ме - сред океана.

От скука потрепвам под масата с крак -
така сътворих и машина,
и които не вярва, че станах моряк,
да лапа дима на комина.

Днес муза си търся, перо от гъсок
и малко бакалска хартия;
ще славя простора, до глезен дълбок,
в безбрежната мнима стихия.

Представям ви автор-поет-маринист-
разцъфнал планктон във легена,
с харпун за писалка в бакалския лист
дамгосва море и вселена.