инж. Константин Петрович Давидов

5 XII 1889 - 11 XI 1962

Константин Петрович Давидов е роден на 5 декември 1889 г. в Одеса, през 1907 г. постъпва в Морското инженерно училище в Кронщат (МИУ) и завършва пълния му курс през май 1912 г., дипломиран като „корабен гардемарин-механик”. Пет месеца по-късно е произведен „подпоручик от корпуса на инженерите-механици на флота”, с което започва офицерската му служба в Балтийския флот. От 1916 до 1918 г. е преподавател в МИУ. След участието му в Бялото движение емигрира в България. На 4 декември 1922 г. е първият от последвалите го няколко белоемигранти, назначени за преподаватели, от които Морското училище във Варна много се нуждае.

В училището Константин Давидов оставя значима следа – усвоил бързо българския език, преподава общо 11 технически дисциплини, през 1924 г. издава първия си учебник, а през 1930 г. – втория в съавторство със своя колега и приятел инж. Койчо Георгиев. До 1933 г. – непосредствено преди преместването на училището в Созопол, когато е освободен „в интерес на службата”, общо 11 години Константин Давидов се изявява като всестранен технически специалист, опитен педагог и обаятелна личност. Именно като такъв го споменават двама негови именити възпитаници – капитан I ранг Христо Кукенски в мемоарите си и Никола Вапцаров в знаменитата си реч при завършването на училището през 1932 г. От 1937 г. Константин Давидов е член на Съюза на българските инженери и архитекти. Умира на 11 ноември 1962 г. във Варна.

Барелефът на Константин Давидов е открит на 20 май 2011 г. по време на тържественото честване на 130 годишнината на Морско училище в гр. Варна.